Първо беше студът. Дъхът ми, оцветен в млечнобяло миг след като вратите на автобуса се затвориха. Бях изпуснала спирката си или бях хванала грешен автобус, няма значение; беше адски студено. В далечината изкуствената жълта светлина на прозорците изрязваше илюзорни квадрати топлина, притъпяваше ъглите и заглушаваше думите на сенките, които се изправяха зад стъклата с чаша в ръка. Наздраве, беше прекрасна година.

Жена в черна рокля се отдръпва от стъклото, допива последната глътка вино и оставя чашата на масата с изчистено, премерено движение, което мълчаливо навява усещане за край. Изпъва бялата покривка, подрежда възглавниците върху креслата, отваря масивен дървен шкаф и изважда прилежно сгънат бял чаршаф. Застава пред огледалото в бронзова рамка; след известно колебание, се появява отражението и. Съблича роклята си, събува обувките, пуска косата си. Чернобяла снимка в рамка от стената я поглежда с възхищение и, може би, малко тъга. Тя хвърля чаршафа върху огледалото и поглежда към некролога.
Наздраве, беше прекрасна година.

Бягах не само защото беше студено. Бягах, въпреки че беше студено. Продължавах да бягам дори след като палтото ми се превърна в потен черен дюшек на изтощени, шизофренични любовници; след като дъхът ми изсвистя покрай ухото и остана назад, а чантата ми изплези език от изтощение и изплю ключове, портмоне, смачкани касови бележки. Бягах докато смехът наду дробовете ми и два млечнобели балона полетяха към небето; бягах, защото обичам да бягам. Наздраве, беше прекрасна година.

Ciao Sofia!!!

няма майтап, главата ми ще се пръсне
неговата усмивка отлита с влака към истанбул, наревавам се както подобава
изпивам няколко чаши вино с тъпия, гледаме ангели в америка
проектите и нещата-за-правене се забиват като методични пирони в главата ми
просто не знам откъде да започна, цикля и пълня чаша с вино, изливам я в мивката
имам хиляди идеи и нито една не мога да доведа докрай, 22 години стрийм ъф коншънс
фрагментирани спомени и избиващото по кожата му усещане за смисъл
любов въоръжена с търпение и разни войни за водене: някъде навън се чуват изстрели,
някой се опитва да скърби, вестниците са на различно мнение за изхода на нещата
в кръчмите се чуват разговори: това се случило там, това е изгубено, а това ще спечели
ще обичам още малко преди да полудея а после ще полудея
красиво гръмовно безвъзвратно

понеделник трябва да ми донесе плик с надежда
вечно отсъстващият от стая 237 ще дръпне очилата си с учудване и ще попита:
ама защо точно анкара?
ей затова

истина ви казвам така обичам този мъж, и следващите седмици на променящо се усещане
за отсъствие но все пак
отсъствие
ще си струват
а от покрива на виас ще поникне топла връзка до университета METU в анкара
и септември
живот и здраве но преди всичко живот
ще стегна куфарите ще отлетя без куфари и ще се приземя в леглото му
където ми е мястото

absolut love
или
бронзът в растите му след който
епохата на суша свършва: нека
варовикът омекне, нека зимата
нахрани със студеното си мляко
спящите с отворена уста