поезията изобразява
поглед по време на акт

искам жена по- разголена от сляпата котка
за да мълчим заедно на една снимка
няма нужда от говорене в приказливото мълчание:
в къща на обесен не се говори за въже
първо бяха мрачните крила на зимите и
твоите бедра почернели от красота
после вечерните тромпети на екстаза
гледам снега който вали
от уличния фенер
отново лазя по тялото ти
аз скорпионът със златни очи любих те
след като си ги оставях в чашка на библиотеката:
в къща на обесен не се говори за въже
един ден счупих стъкления свят
и стъклата станаха мои зъби защото
трябваше да прегриза
връвта или въжето което твоето.
майчинство
бе свързало с мен
после го омотах около шията ти
тази разголена шия
и те хвърлих в клоаката животът
който наивни романтици
наричаха река с тайната надежда
че си жена сляпа котко
и твоето присъствие в едно болно
стихотворение
е неизлечимо като липсата на очи
върху лицето на тази фотография

от теб до камъка на шията ти беше
цялата поезия:

децата
рокля която предполага фуста която
предполага кост която предполага
смъртта
любовта
секса
оргазмът духовният оргазъм библиотеката
окото окото на свеща окото на книгата
очилата
идващата слепота и нейните цветове
които са поезия
аз ego cogito ergo sum ratio съвършенство
скулптура
камък
съвършенство на камъка
вечност покой смърт отново

аз съм скулптурата чието езичество
увисна на шията ти
и те изхвърли оргиестично във вечността
във вечното възвръщане към същото
мен

еgо Царят- слънце светлина
проглеждане про- глеждане гледай
сляпа котко


в страшните прегръдки на пространството
дърво препънало
в корени бяг
никакъв пейзаж
между бледите стрели
на вятъра
разположен може би под лявата и
гърда, под дясната- остатъци от битие
догохващи времето часовници
приседнали край каменната усмивка на
Де Кирико
пролет за стари географски карти
на сърца

в тях:
черни мишки и бели мишки
очи очи- полулуни прогледнали
след опита да си разкопаят клепачите
пред девственица
петелът
по съвместителство е изместил
пъстрия ветропоказател
пъпна връв, на която е провесено
единственото ми вярно око
сред огледало от тръни
в долината на намерените несъгласия
пръстите на времето
отмахват една голяма паяжина
от тази какафония
която сред крясъците на своята
собствена логика
опитва да се самообясни

тромпетни арии
по залез слънце миг преди
оскверняването на вечността
от морал
запалвам цигара от тройния кръст на небето


...


Истинска поезия

спри да пиеш:
измислих те след малко еротично изживяване
с вечерния вятър
беше гола
и аз живях
зърното на лявата ти гърда

спри да пиеш:
животът измисли своя ковег, скръсти ръце
само ти мъждукаш в тях
гола
и рисуваш последните си усилия върху савана

спри да пиеш:
ти която напиваше мен, твоят скелет
от тридесет звука
голи
стенания които ме измисляха и казваха че съм

спри да пиеш:
ти си само поезия аз само скитник
не по- тъжен съм от измислените птици
голи
на хората

спри да пиеш:
просто няма да открием себе си
свършихме
голи
както се измислихме


Ясен Атанасов