skip to main |
skip to sidebar
сутрешно стихотворение :)
да се изпразниш в гърлото на нулата:
оттук нататък
мога да броя до безкрайност,
но защо да го правя?
разчупи гръдната ми кост, изтръгни
сърцето: горещо e, би могъл да
счупиш
яйцата си отгоре за закуска.
No comments:
Post a Comment