от много добрия албум Handful of rain. За първи път го слушах преди около 4 години, през отворените прозорци на колата блъскаше горещ въздух, а ние летяхме с около 120км/ч в един кошмарно жегав ден някъде между Благоевград и Петрич. Бях лудо влюбена в шофьора, от време на време му пусках ръка и се хилехме като глупаци.
Беше прекрасно лято; каквото беше и предишното, и това. Няколко поста по-надолу Козма Прутков се кълне във вечното завръщане на лятото; склонна съм да му вярвам - винаги с усмивка. И едно наум.
Добро утро. :)
No comments:
Post a Comment