Friday, November 28, 2008
ноември не води доникъде. така и аз
се хлътвам в гърлото на влака,
възпалявам го
опънатите жици някога напомняха спасение
сега
поредната възможност за обесване
която няма да се използвам
уча се да ходя по въже не ми се умира
уча се да спя да натежавам
в подутите торбички под очите уча се
да прибягвам до това и онова но не да бягам
да завършвам стихове или изобщо да не почвам
Thursday, November 27, 2008
не че беше пирон но така ми се струваше
забит неловко върху дървен стол помислих си
не падай не
изпадай в празнословия бъди ми клин
луната е зелена за избиване
тези нощи тези масови кланици схизми епохи
пожълтяват в тетрадките по история аз вън съм и пиша
собствената си история с недостоверни мъченици
лятото на 2008-ма било необичайно топло
слънчеви удари оставяли инфарктните сърца втрещени
любовници
полагали клетви и тръгвали на безнадежден поход
срещу скуката и прашните тетрадки
до един сме бездарници знаем го
до един сме бездарници но какво да се прави
историята скъсана наново се изписвала
историята траела не повече от седмица
а после
се вмирисвала
побърквам се е повече от ясно
побърквам се пиронът е ръждясал
началото не ми харесва
а вече край в корема му израства
Sunday, November 16, 2008
дните на ставане в 7, чертежи и общи-приказки-с-когото-падне или сменящите се една след друга книги през 12те минути в метрото взимат да омръзват
върти ми се в главата нещо за стоп до забравено от бога място или някой любим град, търново или благоевград.
и спомените от лятото които изглеждат по-чужди и далечни от окачен пейзаж от алпите; има дни в които животът протича по съвсем различен начин и си обещаваш да не забравиш онова усещане в кръвта, има го, не го забравяй, но го забравяш.
да го ... и рутината.