ноември не води доникъде. така и аз
се хлътвам в гърлото на влака,
възпалявам го
опънатите жици някога напомняха спасение
сега
поредната възможност за обесване
която няма да се използвам

уча се да ходя по въже не ми се умира
уча се да спя да натежавам
в подутите торбички под очите уча се
да прибягвам до това и онова но не да бягам
да завършвам стихове или изобщо да не почвам