няма майтап, главата ми ще се пръсне
неговата усмивка отлита с влака към истанбул, наревавам се както подобава
изпивам няколко чаши вино с тъпия, гледаме ангели в америка
проектите и нещата-за-правене се забиват като методични пирони в главата ми
просто не знам откъде да започна, цикля и пълня чаша с вино, изливам я в мивката
имам хиляди идеи и нито една не мога да доведа докрай, 22 години стрийм ъф коншънс
фрагментирани спомени и избиващото по кожата му усещане за смисъл
любов въоръжена с търпение и разни войни за водене: някъде навън се чуват изстрели,
някой се опитва да скърби, вестниците са на различно мнение за изхода на нещата
в кръчмите се чуват разговори: това се случило там, това е изгубено, а това ще спечели
ще обичам още малко преди да полудея а после ще полудея
красиво гръмовно безвъзвратно

понеделник трябва да ми донесе плик с надежда
вечно отсъстващият от стая 237 ще дръпне очилата си с учудване и ще попита:
ама защо точно анкара?
ей затова

истина ви казвам така обичам този мъж, и следващите седмици на променящо се усещане
за отсъствие но все пак
отсъствие
ще си струват
а от покрива на виас ще поникне топла връзка до университета METU в анкара
и септември
живот и здраве но преди всичко живот
ще стегна куфарите ще отлетя без куфари и ще се приземя в леглото му
където ми е мястото