*n+1-ви кадър, когато все още нищо не е загубено
опитите да отвори бутилка с вино продължават.
- искам да ме убедиш, че чашата е наполовина пълна
(смях зад кадър)
- това не е комедиен сериал
(смях зад кадър)
помежду им в червено кресло седи мълчаливата убеденост, че са наблюдавани.
превръщат се в параноици, изменя се кожата, а после косата им

когато била малка по цял ден седяла в задния двор, пред кошарите на зайците
ще отгатнете ли какво правят зайците по цял ден?
(смях зад кадър)
така и ги рисуваше; но заешката любов не е твърде разнообразна и затова купът с
еднотипни рисунки набъбваше, а малките зайци ставаха все повече и повече.
въпреки това, когато кучето се вмъкна в една от кошарите и изяде няколко дребосъка,
тя се разплака. тогава или малко по-късно престана да рисува.

не се смейте, моля ви, аз не съм параноичка.
"няма никакво съмнение, че аз съм малко извратен"
(смях зад кадър)
но те никога не са слушали димитър воев, много ви моля, накарайте ги да спрат да се смеят
малката розова мръвка висяща между зъбите на кучето нямаше дори козина
но кръв имаше, все още помня кървавите капки и неговият невинен поглед
можете ли да си представите вашата ръка в челюстите му?
защо никога не чуваме плач зад кадър?
само пред камера ли умеете да плачете?

моят много добър приятел искаше да разкара безцелните моменти от живота си. губенето
на време. липсата на осъзнатост. пожелах му успех, това е прекрасно.
тя искаше да се научи да живее със себе си.
(смях зад кадър)
обърна се и ги застреля
завесата е много
много
тънка.