Saturday, August 29, 2009

да бъдеш запомнен, да бъдеш почетен с черна квадратна рамка, да бъдеш
отново и завинаги баща, брат, любим и прекрасен приятел.
не ме утешава, нито ме прави спокойна относно другото ти, сладко битие. как да търся следа върху тъканите, които остави прилежно сгънати и проядени от молци и тела, трябва ли да те разпозная в хлипанията, които, подобно фойерверк, избухват ритмично на всеки
три, шест, дванадесет месеца?

в корема ми расте същият часовник, който свали и остави до леглото,
докато стисках вената ти: част от мен би видяла красотата на жеста, но пръстите ми
посиняваха от стискане, докато някой приготвяше превръзката ти. част от мен би се сбогувала, би помахала на потната, жълта ладия и пламъците, които вече се надигаха в стомаха ти,
но ти изобщо не мислеше за сбогуване, нали?

не е жестоко, не е и тъжно. топката в гърлото ми расте и отскача по стените, а аз пропускам
удар след удар, докато ти преглъщаш болката и ми казваш: стискай по-силно.
по-късно донесоха превръзката и вената ти бе пристегната и запазена в стерилен бинт,
ръцете ми бяха изтръпнали и боляха, но премина.
по дяволите черните рамки, в които най-хубавата ти снимка отпреди десетки години се
усмихва и завещава красиви спомени. аз искам да те помня така: пожълтяващ, изгубен
между гънките на мръсния чаршаф, с болната ти кръв, пулсираща под пръстите ми.
искам да си жив, и аз да съм жива, а понякога е простено и да не плачем



в твоята черна кутия
лежат
натъпкани
подобно сардини, мъртвите
приятели:

в другия ъгъл на стаята радиото крещи: животът
продължава, и всеки ден нахлузвам ръкавиците и
заличавам
петната от спомени. вън
крещи дете и не е мое вън се чупи токче не е мое вън
светът се срива
не е моят

лицето ми е изрязано върху прозореца: всеки
безразличен поглед ми отнема нещо. сливам се
с чертите им, изтъкани от безкрайните вариации на
повтаряща се тема

музика
която отегчава филм
навиващ лентата си около дебел, подпухнал пръст

нанизвам халката на иронията
моя е

приятели аз не искам да пиша вече моля
не се превръщайте в хербарии между страниците на книга
която никой никога няма да прочете: или
как да ...
направим хиляди неща които
никой
никога
не е направил

не е работата в черногледството късогледството или
гледната точка, нито в точката сама по себе си и между
хиляди други точки, сини червени зелени върху които
изплуват лицата и филмът подобно червей влюбен във дъжда
изпълзява върху асфалта
и поглежда небето

No comments: