първо, натрапчивата мисъл, че нещо трябва да се случи и този ноември
дните на ставане в 7, чертежи и общи-приказки-с-когото-падне или сменящите се една след друга книги през 12те минути в метрото взимат да омръзват
върти ми се в главата нещо за стоп до забравено от бога място или някой любим град, търново или благоевград.

и спомените от лятото които изглеждат по-чужди и далечни от окачен пейзаж от алпите; има дни в които животът протича по съвсем различен начин и си обещаваш да не забравиш онова усещане в кръвта, има го, не го забравяй, но го забравяш.
да го ... и рутината.