keep walking

пиронът на заземяването израствал по свое усмотрение
рано или късно
казват
рано или късно трябва да си стъпиш на краката

те са дълги, добре оформени и свършват
в яркочервени обувки
когато стъпя на асфалта, колите спират
но аз не обичам да се возя: защо

са ми всичките двеста и нещо кости
ако не мога да измина пътя си до Теб сама?


днес влязох в света неделя запалих някакви свещи не че съм религиозна
просто много обичам тази църква и спокойствието вън и вътре
деси писа че съм прекрасен човек, абе не много, аз и обещах че предстоят страхотни месеци
и така като се замисля
няма начин да не предстоят

wishlist:
- един дълъг изморителен преход през кончето и вихрен възнаграден с кафе с ром
- 10 дни в анкара и проклетникът да не изпуши тревата дотогава
- поне веднъж да се накефя на трева :))) досега или припадам, или заспивам, егати
- по-редовен спорт анти гръбначно изкривяване и изтрещяване
- мързел филми разходки табла го не непременно в този ред но непременно в този състав
- пиронът ми да се приземи в чаша мавруд
- изпростяваме бавно неусетно почти
аааа да, one more thing,
да се съберем с простаците от гуд олд таймс в пловдив или там някъде и да се похилим
както трябва защото

сипят жълтите дървета
есенна постеля
юнкер шмид в главата
сам ще се застреля и т.н. :) пусках го вече